
Това е материал за тежестите или отговора на вечния въпрос : Колко да е тежко, за да ни е леко:-)!
Подбора на тежестите при сухия костюм не се отличава съществено от този при мокър. Правилния подбор е в пряка зависимост с възможността да добавяме или изкарваме въздух от сухия ни костюм, а оттам и да управляваме успешно плаваемоста си. Обикновено килограмите, които използваме зависят от: солеността на водата, вид и размер на бутилката, вид и дебелина на термо бельото, лична плаваемост, вид и тегло на оборудването и др. Тоест твърде много променливи за да има единна формула. Затова оразмеряването по коствени признаци – краен ефект/резултат- е по- удобен и приложим.
Има водолази, които използват същите даже по някога и по-малко тежести при гмуркания със сух костюм отколкото с мокър при ЕДНА И СЪЩА температура на водата, както и при РАВНИ други условия. Пример за това съм аз самият. Това обикновено се случва през август – септември, когато спортната ми форма е във върхово състояние, плочките ми таман са се показали достатъчно, за да се по фукам закратко с тях преди зимното надебеляване????.
Или ПЪРВИ ИЗВОД – използваните килограми пряко зависят от вашата спортна форма особено в областта на корема, където закона на Архимед е много добре осезаем.????
Когато сложим повечко тежести, за да сме „по-сигурни, че ще останем на дъното“ трябва да вкараме и повече въздух в сухия костюм, за да не отидем наистина на дъното и да можем да „държим ниво“. При изплуването обаче въздуха се разширява обратно пропорционално на спада на налягането и в зависимост от този пад увеличението на обема може да е в пъти. Формата на „мишелин“ не е най добрата и може дори да е опасна при хора с малко опит в използването на сухия костюм. Тъй като нямат още изграден усет, кога да изпускат например, от там се получава и загуба на позицията / плаваемоста – дори има случаи на изплуване с краката на горе и започват да се раждат водолазните легенди ????. Също така по-големият обем въздух излиза по-бавно от изпускателния клапан, защото клапана има постоянен дебит при едно и също налягане разбира се. При постоянна скорост на изплуване особено ако тя е по-висока, както е при по-малко опитните водолази или в аварийна ситуация, може да се получи ефект на липса на време за изпускане особено, когато водолаза вече е закъснял с действията си и въпреки, че продължава да изпуска, не може да преустанови своето изплуване към повърхността.
ВТОРИ ИЗВОД – твърде много тежести могат да влошат положението вместо да го подобрят.
Ако имаме по-малко тежести, колкото едвам да потънем и да успеем някак си да се задържим под водата, така че да сме в постоянен „скуиз“, като вакуумирани кренвирши????, ще загубим свободата на движение да предприемем адекватни и бързи действия и не на последно място се губи удоволствието от гмуркането. В края на дайва, когато нашето тегло се намали вследствие на консумацията на въздуха от бутилката – под 50-60 бара и на долу удържането на позицията ще се стане съмнителна и дори невъзможна – по-добре е в този случай да се прекрати дайва по безопасен начин и да не се подлагаме на излишни рискове. . Силното притискане увеличава повърхостният контакт към околната среда и така увеличаваме загубата на топлина. Също така се затруднява кръвообращението, а от там се влошава декомпресията и се усилва допълнително усещането за студ. Прекаленият скуиз довежда до баро травми, като повърхностни кръвоизливи – синини по тялото.
ТРЕТИ ИЗВОД – малко тежести и пресован около тялото костюм също не е решение.
А решението е много просто . Особено при първите си 15-20 дайва, обикновено взимате с вас толкова тежести, че: да можете да се държите комфортно на повърхността с частично надуто BCD -то, така че да можете да потънете относително бавно. Ако изпуснете BCD -то и потънете веднага, то това е сигнал, че сте „тежки“. И второ да можете да се задържите в края на дайва с почти празна бутилка с празно BCD и в същото време да имате толкова въздух в костюма, че да чувствате относително комфортно, но с леко „стиснат костюм“ без да имате ограничения на нормалната ви подвижност/гъвкавост на крайниците. Ако постигнете тези резултати, то някъде там е и правилното за вас персонално оразмеряване. Има водолази, които взимат до един допълнителен килограм със себе си отгоре, за да вкарат малко повече въздух и така да намалят преноса на топлина от сухия костюм към околната среда, т.е. да намалят /забавят охлаждането на тялото, подпомагайки работата на термо бельото, т.то въздуха е един от най-добрите изолатори.
ЧЕТВЪРТИ ИЗВОД – ЧЕК ДАЙВА е много важен особено в началото докато трупате опит и изследвате тези процеси. :))
Също така, не забравяйте, че когато променяме: термо бельо, оборудване, вид и размер на бутилки и вида на водата където ще се гмуркаме ще се измени и вашата плаваемост – чек дайва в този случай е препоръчителен. Останалото е практика до придобиване на усет и автоматизация на действията за постигането на така желаната от всички ни перфектна плаваемост и да получим максимално удоволствие от „водолазенето“ ????!
ПЕТИ ИЗВОД – удоволствието от гмуркането и въобще от живота ви прави по-щастливи и укрепва имунната ви система срещу ВСЯКАКВИ ВИРУСИ :-))!

leave a comment