Пътеводител на начинаещия дайвър

Posted By: Teodora Balabanova on Sep 02, 2013 in Блог

article-eva

Пристигаме в Никити (типично градче в Ситония, средният ръкав на полуострова) късно вечерта. На следващия ден екипът на EVA ще снима екзотичната модна сесия в броя, а мен ще ме потопят на 5 метра под вода (възторгът ми от което е равен на отчайващите ми плувни умения). Домакините от скуба дайвинг център ATLANTIS вече ни очакват – мениджърите Тихомир и Войко и скуба дайвинг инструкторите Теодора и Михаил Балабанови. Всички са зарибени по гмуркането още от първия си курс (за двама- та професионалисти това е преди 12 години). И то буквално променя живота им – дотам, че да напуснат офисите в големия град и да си създадат нов живот на пясъка и под во- дата. Час по-късно студената рeцина помага умората да отстъпи място на смеха, докато Теди и Мишо разказват забавни истории, опитвайки се да разсеят неразбирането ни към екзалтираните дайвинг фенове. Слуша- ме за вдъхновяващо романтично предложе- ние за брак (конспирация на 16 водолази на 14 метра под вода), халюцинации за отегчени лилави мечки (в резултат на азотно опияне- ние на 35-ия метър), наздравици с шампан- ско (в Тайван, на 30-ия метър). Междувре- менно научаваме, че професионалистите си имат собствен тост – „За равен брой!“ (гмуркания и излизания, какво друго).

ИНСТРУКТАЖ

Очевидно няма да съм от тези, скачащи във водата без уговорки. Имам около 357 въпро- са със спешна нужда от отговор. „За скуба дайвинга не се изисква човек да бъде атлет и плувец – казва Теди на следващия ден. – Имаме немалко хора, които изобщо не могат да плуват. Сертифицирани, със 100 гмурка- ния и продължават да не могат да плуват… Само не бива да имаш страх от водата.“ Инструкторът ще е плътно до мен при гмур- кането. В Atlantis държат на персоналното обучение на новаците и избягват да правят групи за тях. „Предпочитам така, защото това е първото ти спускане в един абсолютно раз- личен свят. Искам да съм близо до теб, да ти показвам, да ти обърна пълно внимание.“ Още става ясно, че скуба дайвингът изисква огромна дисциплина и не е за индивидуа- листи: „Под водата всички сме равни, това е отборен спорт. В цял свят е забранено да практикуваш скуба дайвинг и да се гмуркаш сам. Винаги са минимум двама. И не е чудно, че през последните няколко години интересът значително расте. Съвременната екипировка е много лесна за използване. Всеки може да пробва. Независимо от социалното си поло- жение и мястото по света, влязат ли веднъж във водата, хората забравят кой откъде е. На- прежението и стресът остават на брега. И не е проблемът да влезеш и да кажеш – това не е моят спорт, не ме кефи. Проблемът е като излезеш с усмивка до ушите и кажеш: край!“ Следва кратък инструктаж за морската ми разходка от програмата PADI Discover (съз- дадена за скептици като мен), в който важно място заема подводният език. Теорията е подкрепена и с DVD филмче за начинаещи от най-голямата организация в света за обучение на дайвинг инструктори PADI (Теди и Мишо покриват най-горните нива в система- та – MSDT, или мастър скуба дайв тренери, с повече от 15 отделни специализации). „В първите разходки контролът е изключително в инструкторите – и плаваемост, и дълбо- чини. Ако възникнат някакви проблеми във водата, първо гледаме да ги решим там. Ако не се чувстваш добре – преценяваме и тогава излизаме на повърхността. И това е.“

article-eva-tm

ТЕОДОРА: „ДАЙВИНГЪТ Е НАЙ-СТРАХОТНИЯТ
НАРКОТИК. ПОНЯКОГА СИ ГОВОРИМ С МИШО:
АБЕ НИЕ ДАЛИ НЕ СМЕ НАЙ-ГОЛЕМИТЕ
ДИЛЪРИ?! ХОРАТА ВЛЯЗАТ ЛИ ВЕДНЪЖ ВЪВ
ВОДАТА, ПОВЕЧЕ НЕ ИСКАТ ДА ИЗЛЯЗАТ!“

И ТОВА Е

На плажа усещам как стомахът ми се свива и нашата цел – рифът на близкото островче – ми се вижда абсурдна. Заредена съм с неопрен, обувки, кислородна бутилка, система от регулатори, маска, тежести. Плавниците малко ме изнервят. Във водата обаче всичко е леко. Преговаряме инструктажа и тествам упражненията. Първата ми глътка въздух под вода е замъглена от шумен облак мехурчета. Заради усещането за безтегловност се нала- га да програмирам по нов начин движенията си. Идва ми да се разсмея, но вниманието ми е отвлечено от неочакваната гледка – заоби- каля ме невъзможен за описване синьозелен цвят, пясъкът изглежда мек като памук, а рояк сребристи рибки позьорски забавя ход. През следващия час започвам да разбирам защо манията по дайвинга набира такава главоломна сила. Не е само до тюркоазе- носинята вода, рифа и обитателите му, нито до отпускащата безтегловност. Номерът е да изключиш шалтера на скоростната кутия, с която обичайно оцеляваш в големия град. Защото под водата всичко се случва бавно. Стресът не е поканен. И колкото и странно да прозвучи – започваш да дишаш. Е, стига колебания. ATLANTIS ще работи до края на октомври. А в началото на есента под- готвя специален мастер клас с дайвинг леген- дата Паскал Бернабе (единственият човек на планетата, гмурнал се до 330 метра).

Благодарности на списание EVA за предоставния материал.
текст: Кристина Симидчийска
снимки: Ивайло Станев, Валентин Даневски

Please follow and like us:
error

leave a comment

error

Be in touch! Please spread the word :)

Share by Email
Facebook
Facebook
Instagram
YouTube
YouTube